МОРСКИ ПРОСТРАНСТВЕН ПЛАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2021-2035

Съгласно Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране всяка държава членка на ЕС трябва да представи одобрен национален Морски Пространствен План най-късно до 31 март 2021 г. Този план има за цел да интегрира екологичните, икономическите и социалните аспекти на развитието, да създаде предпоставки за оптимизиране на взаимодействията суша-море и море-суша, да координира развитието на секторите в морските пространства с териториалното развитие на страната. Морския пространствен плн е основополагащ документ за изпълнение на интегрираната морска политика и ще способства за събиране и актуализиране на наличната информация, ще идентифицира наличните проблеми и потребности, ще набележи конкретни мерки и ще обвърже стратегическите и специфични цели с приоритетите на развитие.

МРРБ стартира разработването на МОРСКИ ПРОСТРАНСТВЕН ПЛАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2021-2035г. с финансиране от ЕК. В тази връзка, Асоциация на Българските Черноморски Общини (АБЧО), като заинтересована страна, ангажирана с опазването на морската среда, ефективното и безконфликтно използване на морските ресурси и устойчивото развитие на българските морски пространства в Черно море бе поканена да вземе участие в изследване с цел подпомагане работата по разработването на Морския пространствен план на нашата страна.

Тук, споделяме части от въпросите от изследването и мнението на нашия външен консултат, г-н Боян Савов, ангажиран с голяма част от проектите на АБЧО, насочени към подобряване на статуса на нашето крайбрежие и развиващите се дейности. Един от тези проекти е наскоро приключващия „HERMES – Хармонизирана рамка за смекчаване на ерозията на крайбрежните райони“, в рамките на който беше инсталираната Океанографска станция (HERMES BG1) около Варненския залив. Океанографската станция прави прогнози за вятъра и вълнението и има много широк кръг от потенциални потребители в морския сектор. Инсталирането на станцията позволи настройване на прогностичен модел за съответната прилежаща акватория и по този начин осигуряване на максимална достоверност и точност на прогнозите за морското вълнение.

Можете ли да изброите някои от силните страни на българското морско пространство и прилежащите му крайбрежни зони?

Боян Савов: Пространството е такова, каквото го е създала природата. Не може да се говори за силни или слаби страни на природен феномен. Може да се говори за потенциал за развитие. В този смисъл Българското морско пространство има много голям потенциал. Сравнително малка част от него се използва. Опазването на морското пространство е гаранция за запазване на потенциала. Интегрираното управление и устойчивото развитие не са силните страни на нашето отношение към морското ни пространство. Причините за това са много. На хартия има доста документи, създадени от 1992 г до сега. Резултати от проекти, законови и подзаконови актове. На практика обаче интегрираното управление напълно отсъства. От тук автоматично възниква голямо съмнение по отношение на развитието: Устойчиво ли е то?

Поставянето на задачата като разработване на Морски Пространствен План е много всеобхватна задача и поради товa изключително амбициозна. Морското пространство на една държава обхваща няколко зони, всяка от които със своите специфични особености. Още в самото начало е целесъобразно да се раздели този план на части: Offshore, Nearshore и Coastal. Това е една обичайна практика в страните със стара морска култура, традиции и опит в създаването на регулаторна рамка. Независимо от разликите в отделните страни, общото е, че всички планове се изготвят от специалисти със специална подготовка в различни аспекти на изучаване на трите зони, които обхваща морското пространство. Тук трябва да отбележим, че България не разполага с достатъчно подготвени специалисти. Много е важно да бъдат привлечени чужди експерти и едновременно с това да се изпращат специалисти на специализация във водещи центрове в съответната тясна и специфична област.

Ако накратко трябва да посочим, къде има потенциал то:

1. В дълбоководната зона, дълбочина повече от 50 м. Добив на нефт и газ, добив на енергия от морските вълни.
2. Крайбрежната зона, дълбочина 20-50 м: Възобновяеми енергийни източници (вятър, вълнение, комбинирани), ферми за миди, стриди и риба.
3. Крайбрежната зона, дълбочина 0-20 м.: Това е интерфейсът между сушата и морето. Зона, в която се развиват динамични процеси. Зона, в която антропогенната намеса е най-значителна. Основното ползване е туризъм. Упражняване на водни спортове, нестопански риболов, и други подобни дейности могат да се нарекат съпътстващи туризма дейности. Необходимо е да се отбележи крайбрежното корабоплаване за превоз на пасажери между крайбрежните селища и курорти. В миналото изключително добре развито, но през последните 30 години напълно унищожено.

Кои са основните проблеми на българското морско пространство и прилежащите му крайбрежни зони?

Боян Савов: Нашето пространство само по себе си няма проблеми. Проблемите винаги възникват поради човешкото присъствие и човешката дейност. Тези дейности трябва да са регулирани със закони. Формално погледнато закони има, както и много на брой подзаконови актове. Въпросът е доколко тези закони са направени така, че да се стимулира едно устойчиво развитие? Доколко тези закони са синхронизирани, няма ли противоречия или „бели петна“, т.е. казуси извън действащото законодателство? Без да се впускаме в детайли, само като пример ще посочим „Закон за устройството на Българското Черноморско Крайбрежие“. Този закон се нуждае от много сериозно усъвършенстване, за да стане един полезен закон. В тази посока АБЧО е в състояние да помогне с експертна помощ.

След законовата рамка идва мястото на Национална програма за интегрирано управление и Регионални планове за интегрирано управление. За изпълнението на такава програма е необходима административна структура. Необходимо е да се създаде Национален Център за интегрирано управление на крайбрежието. Необходимо е да се създаде междуведомствена комисия по управление на крайбрежието. В това направление бихме могли също да помогнем, предавайки опита на чуждестранни експерти, с които работим.

И не на последно място: специалистите. Тази нова административна структура ще бъде полезна и действаща само ако в нея работят специалисти с нужната квалификация и познания. Тук говорим за специалности, които не са познати в рамките на нашето висше образование.

И в това направление бихме могли да бъдем полезни, доколкото поддържаме постоянни контакти с световни имена в областта на това специфично образование и практическо обучение.

Какво е Вашето мнение, къде има повечето проблеми, които изискват съсредоточаване на вниманието и усилията за решаването им от гледна точка на българските морски пространства и прилежащите територии?

Боян Савов: Ще си позволим да коментираме формулировката на въпроса: Повече или по-малко, по-големи или по малки? По какви критерии? Проблемите са навсякъде, от различен характер.

Как да сравним замърсяването от битовите води със повишената концентрация на коли бактерии в зоните за къпане, концентрация, дължаща се на концентрацията на хора. Кой от двата проблема е по-голям? Тук е мястото на интегрирания подход в управлението. Няма малки у големи проблеми. Всички проблеми са важни.

Моля да коментирате моментното състояние на информацията, свързана с вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, изключителната икономическа зона, в това число крайбрежните морски води?

Боян Савов: Информацията е изключително недостатъчна, не е систематизирана, разхвърляна е по сайтове на различни институции и субекти. В много случаи стигаме до абсолютно ненужна информация, например данни за морското ниво без ясно определено референтно ниво. Данни за морското вълнение се съобщават в най-различни странни и непрофесионални форми. Например: „Утре по морето ще има високо вълнение“ Вълнението не може да бъде „високо“ а може да е „силно“ . Не се казва „по морето“ не само защото е езиково неправилно, но и защото нашето крайбрежие е почти 400 км и ако на север от н. Калиакра има силно вълнение, на юг може да не е така. Тук отново виждаме ролята на предложения център за интегрирано управление на Българското Черноморско крайбрежие, където да се концентрира, систематизира, и обновява информацията за явленията и процесите в морската среда и прилежащата суша. Трябва да подчертаем: не става въпрос за научни изследвания. Става въпрос за интегрирано управление.

От опита ни придобит в работата по приключващия европейски проект „HERMES“ имаме увереност, че може да сме полезни при изграждането на необходимата инфраструктура за подобряване на информационния обмен в количествено и качествено отношение.
Един пример за добиване на информация за вълнението в реално време: Първи по рода си вълномерен буй в България, инсталиран на 27.07.2019 г.

www.obscape.com
User: Hermes
Pass: UBSLA

Как оценявате работата на институциите, имащи отношение към дейностите в морските пространства и в непосредствено прилежащата крайбрежна зона?

Боян Савов: Работата на институциите, свързани с корабоплаването е добра. Работата на институциите по опазване на околната среда е доста слаба като цяло. Прави впечатление стремежа на Басейнова Дирекция за Черноморския регион да модернизира дейността си. Също така прави впечатление положителна промяна в повишаване на експертизата на специалистите. Разбира се, все-още има огромен недостиг на специалисти, тъй, като говорим за морски пространства, крайбрежна зона, и прилежаща суша. Един и същ специалист не може да е експерт по всичко.

По отношение на брегоукрепването случаят е много странен. Съществува държавна фирма „Геозащита“ която работи, а в медийното пространство нищо не се чува за дейността и.

Какво е мнението Ви за законовата и нормативна уредба, свързани с осъществяване на дейностите в морските пространства и в крайбрежната зона, с опазването на морската среда и с използването на морските ресурси?

Боян Савов: Аргументирайте своя отговор: Както вече коментирахме по-горе необходимо е да се работи за съществено подобряване на законовата рамка. Основният закон по който трябва да се направят съществени промени е Законът за управление на крайбрежието. Един пример: липса на терминология и дефиниции. Бихме могли да представим подробен анализ на този закон, на базата на сравнение със закони в други страни от Европа.

Един пример: Какъв е статута и ролята на „Генерална схема за защита на Българското Черноморско Крайбрежие“ одобрена през 1990 г. ? Нашето проучване показва, че това е действащ документ, но той е недостъпен за ползвателите. Освен това, къде е връзката (синхронът) между Законът и Схемата? Коя институция е обвързана с актуализирането на Генералната Схема? Срокът предвиден в самата схема за действието и е изтекъл.

Моля да споделите мнението по отношение на състояние на морската околна среда – основни замърсители и рискови зони

Боян Савов: Както вече подчертахме, трябва да се направи разлика между класическото пространствено планиране (от компетентността на архитектите) и изготвянето на програма за управление. Тук трябва да се придържаме към добрите практики в други страни, напреднали в това отношение. Основна разлика е, че определящ фактор за планиране на дейности в морската среда е доброто познаване на процесите. Ако планирането не бъде подчинено на съобразяване с естествените процеси, това планиране ще се превърне в голяма грешка.

И на въпроса за състоянието на морската среда: ние не знаем достатъчно. Необходим е постоянен мониторинг, а не от един проект до друг, краткосрочни епизодични замервания на някои параметри. В този смисъл мониторингът трябва да обхване чистотата на водата, морските течения, корелиране на измерванията на различни параметри с резултати от компютърно моделиране на тези процеси. Това ще помогне за създаване на „дигитален близнак“ на морското пространство. При наличието на такъв модел, всеки предложен сценарии за развитие би могъл да бъде изследван във времето и да бъде проверена неговата природосъвместимост. Такива опити бяха успешно направени в рамките на проекта HERMES.

За замърсителите и рисковите зони: Има все-още точково замърсяване от заустване на битови води. „Дълбоководните“ зауствания на много места са направени некачествено. Пример: Созопол-тръбата изплува. Причината-лош проект.

Много са замърсените води изтичащи се от ската в морето. Пример- „Ракитника“ южно от кв. Галата. Липса на канализация, попивни ями, битовите води филтрират по водоупора, който излиза на клифа над ерозионния базис. Водите се стичат директно на плажа. Такива примери има още много по крайбрецието. Този процес увеличава риска от възникване на свлачища.

Каква е Вашата оценка за защитените територии и защитените зони – като обхват, състояние и т.н.?

Боян Савов: Трудно е да се даде задълбочена оценка в рамките на няколко изречения. Голямата част от защитените територии са определени правилно. Друг е въпросът колко са защитени на практика. Пример с дюните по южното крайбрежие. От друга страна с биоразнообразието много се спекулира. Така пясъчната банка „Кокетрайз“ беше обявена за защитена зона. Причината- икономичерски интереси.

Безконфликтно съчетаване на туризма може да се постигне, но управлението на плажовете трябва да напусне Министерството на Туризма. Никъде плажовете не се управляват от такова министврство. Те са под юрисдикцията на регионалното развитие и околната среда. Затова се изграждат и центрове за интегрирано управление, за да се решават въпроси, които са от компетенцията на повече от едно ведомство. А решенията се вземат от междуведомствен съвет.

Понятието „Екосисистемни услуги“ звучи доста екзотично. Когато се появи такова ново понятие се появява и една институция да лицензира фирмите за подобни услуги. Веднага ще се появи парадокс: За простото събиране на хартийките по плажа ще се изисква лиценз. Има много порочни практики за въвеждане на ненужно лицензиране. Ако говорим за почистване на акваториите, да, има нужда от този вид дейност. Например в застойните зони на пристанищата- малки и големи. За тази дейност обаче е необходима специализирана техника. Самата дейност трябва да е регламентирана в изискванията за експлоатацията на пристанищата. Това ще накара операторите да предвидят бюджет за извършването и. От там до изпълнението има само една крачка. Пристанищните оператори могат и сами да си я осъществяват. Не е необходимо някой да им налага нова услуга. Трябва да се поставят изисквания за параметрите на средата. Те да ги постигнат както им е удобно.

За Натура: Парадоксално беше вкарването в Натура на Северния бряг на Варненско Езеро. Този бряг е силно урбанизиран и вкарването му в Натура предизвика големи проблеми. В същото време, южният бряг е много по запазен като среда.

Какво е по Ваше мнение състоянието на техническата инфраструктура – мрежи, обекти и съоръжения в морските пространства и връзките им с крайбрежните мрежи и системи?

Боян Савов: Техническата инфраструктура като цяло е в лошо състояние. Проблемите са от най-различен характер, като се започне с лоши, понякога и ненужни проекти (буната на плаж „Аркутино“, построена за „Знаме на мира“) и много други. Масово явление е некачественото строителство на буни и вълноломи, извършено през осемдесетте години. След 30-40 години 100 процента от тази инфраструктура се нуждае от капитален ремонт. Нужни са милиарди лева. Добре е да се проучи опита на Румъния от последните години за справяне с този проблем. Това, което трябва да се направи е актуализиране на Генералната Схема за брегозащита, като се приложат съвременни методи и технически средства. Необходимо е това да бъде извършено от изпълнител с нужния капацитет, експертиза и персонал. В България няма такъв субект. Трябва да се търси Европейско финансиране, както това направиха в Румъния. За целта трябва да има бенефициент. Румънците създадоха такъв субект. В процеса на работа с холандски изпълнители определен брой румънски инженери добиха необходимите нови познания. Това е пътят, по който трябва да вървим. Като не допускаме грешките, които направиха румънците.

Какво е състоянието на обектите на недвижимото културното наследство в крайбрежната зона и акваторията?

Боян Савов: Това е един голям и неизползван достатъчно ресурс. Проблемите са свързани с достъпността на подводните обекти. Трябва да се мисли за умели симулации. Някои обекти могат да се визуализират с модерни технически средства, така, че туристите от палубата на кораб да гледат обекти по морското дъно. Това е напълно и реално осъществимо. Необходимо е целево финансиране, преди всичко. Възвращаемостта на тази услуга ще бъде повече непряка.

Какво включва строителството в морето – като вече реализирани проекти и като потенциални такива?

Боян Савов: Строителството в морето е специфична дейност. Изисква познания, опит, и специализирана техника. В повечето случаи у нас фирмите не притежават нито едно от тези качества. Това е основната причина строителството в морето да става бавно, трудно и некачествено.

Друг голям проблем е застраховането на обекти в строеж (вълноломи, буни). Нашите застрахователи нямат практика в този вид застраховане. Чужди компании не застраховат обекти на наши изпълнители поради липса на доверие, че те ще спазват всички изисквания за минимизиране на риска. Един пример от моята практика: Удължаването на северния вълнолом на пристанище Констанца (2013-2015). Холандската фирма Ван Оорд изпълни строителство за около 150 мил. Евро. Холандска застрахователна компания застрахова обекта срещу риск от разрушения повреме на щорм. За целта контракторът изготви и представи на застрахователя метод за минимизиране на риска повреме на строителството. Този метод стриктно се спазваше и се наблюдаваше от представител на застрахователя. Въпреки това, на 27 октомври 2014 година се разрази силен щорм. За една нощ 250 м от вълнолома изчезнаха под водата. Щетата беше за около 15 милиона евро (10% от общата цена на проекта). Оценката на тази щета отне 3 месеца усилена работа на различни специалисти. Един такъв процес не може да бъде осъществен у нас при участието на български фирми.

Брегозащитните съоръжения могат да се използват многоцелево. С това обаче трябва да се внимава. Бил съм свидетел на инциденти, които не биха възникнали, ако ги нямаше съоръженията или бяха конструирани и изпълнени по различен начин. За безопасната експлоатация трябва да се мисли при проектирането, нещо, което отсъстваше изобщо преди 30 години. Дори и сега се правят пропуски, и то от проектанти с репутация.

Очаква се Морският пространствен план да съвмести различните ползвания в националното морско пространство както и с тези в зоните за трансгранично сътрудничество със съседните страни. От гледна точка на Вашия професионален опит и сектора който представлявате, кои според Вас са дейностите, за които трябва да се наложат ограничения и защо?

Боян Савов: Всички дейности подлежат на регламентиране. Може този регламент да е прост, но трябва експлицитно да е ясно какво може и какво не. Точно тук е изкуството на интегрираното управление, това е научна дисциплина. Не трябва да се подхожда любителски.