От двата социални хакатона в Добрич и Варна бяха изведени основните проблеми и набор от приложими решения, съобразени с нуждите на дребните фермери у нас
На 11 декември 2024 г. в Конферентната зала на Нов учебен корпус (НУК) на Технически Университет – Варна се проведе социален хакатон в сферата на земеделието, организиран от АБЧО с подкрепата на Катедра „Растениевъдство“. Събитието събра на едно място специалисти, преподаватели и студенти от агрономическите специалности в катедрата.
Това е второто подобно събитие, което АБЧО организира в изпълнение на проект „Земя на Възможностите (LOPPO)„, който цели да насърчи създаването на работни места и икономическото развитие в селските райони, което от своя страна може да допринесе за намаляване на разликата между градските и селските райони по отношение на възможностите за заетост и качеството на живот. Първото събитие събра заинтересовани земеделци, хоби градинари, растениевъди, жени предприемачи и младежи от региона Добрич и бе организирано с подкрепата на община Добрич в средата на месец октомври.
Земеделието е жизненоважен сектор, който играе решаваща роля за изхранването на нарастващото световно население. Целта на хакатоните, организирани от АБЧО беше да се фокусира вниманието на участниците върху решаването на належащи проблеми, пред които са изправени фермерите и агробизнеса, като устойчиво земеделие, управление на водите и оптимизиране на добивите. По време на хакатоните общо 60 участника имаха възможността да дискутират също така актуални въпроси, свързани с изискванията за сертифициране на биологични продукти и мерките за съхранение на генетични ресурси в земеделието. Специално внимание беше обърнато на Стратегически план на България за биологично земеделие 2023 – 2027г. – изисквания за сертифициране на продукции, интервенции по видове сектори, биологично растениевъдство, както и на важността от съхраняването на семена за запазване на биоразнообразието, агро-биоразнообразието, защита на еко системите и опазване на климата.
По време на двете събития бяха идентифицираха нуждите от обучение на участниците в сферата на земеделието, съответно за младежи и настоящи земеделци в по-напреднала възраст, бяха обсъдени какви условия трябва да се подобрят, за да може повече младежи и възрастни да развият предприемаческо мислене, какво е необходимо да се направи, така че да се подобри достъпа до основни услуги в малките население места предимно занимаващи се със земеделие и др.
Като резултат от двата хакатона бяха изведени основните проблеми на национално/регионално ниво и набор от приложими решения, съобразени с нуждите на дребните фермери, като:
- Относително труден достъп на малките земеделци до крайния клиент – в момента прекия достъп до краен клиент е веднъж седмично на т. нар. „Фермерски пазари“. Продуктът предлаган там е органичен (био), поради което има много кратък срок на годност и така се развалят около 30% от предлаганата продукцията. Трябва да се намерят решения за по-бърз и последователен достъп до крайния клиент.
- Прекомерна административна тежест – в малките ферми собственикът е отговорен за почти всички необходими дейности във фермата, като – обработка, защита от вредители, защита от атмосферни влияния, поливане, продажба, поддръжка, маркетинг и т.н. Работещите във фермата са изключително заети с нейната поддръжка. Оказва се, че те са обект на постоянни проверки от различни държавни органи. Като в някои случаи проверките изискват твърде много време за изготвяне на различни документи от страна на стопаните, с което се зарязва работата във фермата. Необходимо е намаляване на административната тежест.
- Малките ферми отговарят на изискванията за биологично производство, но не са сертифицирани от външен орган. Причината е, че тази услуга е непосилно скъпа. Те се нуждаят от външна помощ.
- С настъпването на климатичните промени фермерите са изправени и пред нови предизвикателства при обработката на земята – суша, нови вредители, градушки и др. Има нужда от увеличаване на знанията и капацитета за справяне с тези предизвикателства.
- Малките ферми са ограничени от контакти с други подобни ферми в Европа. За тях е изключително интересно да посещават такива ферми. Би било добре да се организират обучителни семинари и посещения на техни колеги от Европа.
- Относително ограничен достъп до нови семена и сортове. Малките фермери имат нужда от организиране на обучителен семинар по тази тема.
- Има слаба култура на обединение между отделните ферми, което ги прави слаби на свободния пазар. Проблемът е много стар, през годините е имало опити за обединение, но с относително малък успех. Необходимо е да се проучи европейският опит в подобни асоциации и да се направи опит за тяхното създаване. На този етап тази задача изглежда много трудна.
Структурираният формат на хакатоните насърчи активното участие и открития диалог, позволявайки на участниците свободно да споделят идеи и да генерират колективни решения.
